Окапалата шума

Романът е създаден през 1954 година, когато Габриел Гарсия Маркес е на 27 години. Това представлява неговото дебютно произведение и първата публикувана книга изобщо.

Тази творба е и първият му текст, в който се появява известното Макондо – любимо място на автора, което той споменава многократно в следващите си произведения. Дори когато не го назовава с името му, читателят лесно разбира за какво става дума.

Романът включва 11 глави и разказва историята на семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, неговата втора съпруга, дъщеря им и внука им. Повествованието започва 25 години преди настоящите събития с пристигането на френски лекар при тях, носещ препоръчително писмо от полковник Аурелиано Буендия – главния интендант по времето на Хилядодневната война (1899–1902). Полковникът решава да го приеме у дома си. (Може би вече усещате как постепенно наближава „Сто години самота“.)

Времевата рамка на романа обхваща само няколко часа: от смъртта на лекаря до погребението му. Разказването се осъществява чрез тримата основни герои: полковника, дъщерята и внука. В техните монолози са вплетени размисли и реплики от други персонажи, а диалозите между тях добавят допълнителна динамика към повествованието. Творбата предлага множество случки в типичния стил на Маркес за игра с времевите линии и разнообразие от действащи лица.