Изгнание и музика

В книгата „Изгнание и музика“ (2018) Барилие разглежда влиянието на изгнанието върху творческия процес на композиторите, преминали през това изпитание. В контекста на различни исторически събития като Полското въстание, Руската революция, сталинизма и нацизма, авторът разказва за артисти с разнообразен опит – от тези, чийто творчески талант е останал почти незасегнат (като Стравински, Шьонберг и Мийо), до такива, които са загубили вдъхновението си (например Рахманинов и Барток). Някои от тях откриват завръщането в родината да бъде катастрофално (както при Прокофиев и Корнголд). В други случаи принудителното вътрешно изгнание е тегло до края на живота им (като при Шостакович, Вайнберг и Фейнберг), а то дори предшества убийствата в концентрационните лагери и провокира създаването на произведения като форма на протест (в случая с Улман и Шулхоф). Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и много други демонстрират как музиката може да изразява страданията на изгнаника и силната устойчивост на личността.