Avers. Разкази за нежеланите

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, известен с подписа JMG Le Clézio, е роден на 13 април 1940 г. Неговото семейство произхожда от френската област Бретан и през XVIII век се преселва на остров Мавриций, където приема британско гражданство след колонизацията му от Великобритания.

Льо Клезио е пътешественик и живее в множество държави като Нигерия, Франция, Великобритания, Тайланд, Мавриций, Панама, Мексико и Южна Корея.

Той е писател и преподавател с над четиридесет публикации зад гърба си. През 1963 г. получава наградата Renaudot за романа „Le Proc?s-Verbal“ и по-късно печели Нобелова награда за литература през 2008 година за своите творби – описван като „творец на нови начала“, който изследва човечността извън доминиращата цивилизация.

„AVERS. Разкази за нежеланите“ е заглавие както на първия разказ в книгата, така и на самата книга. Аверс означава лицевата страна на монета; героинята Морийз успява да оцелее благодарение на песните си – подобно на ангели или птици според автора в интервю пред радио „France Culture“. Този вокал представлява свободата.

Защо терминът "нежелани", а не "невидими"? Авторът обяснява в същото интервю: думата "невидими" не улавя точно смисъла - те са виждани от другите но избягвани. Хората гледат през тях сякаш са прозрачни; не помнят имената им или ги наричат с унизителни прякори.

В един от разказите авторът се опитва да улови всяка детайлност от невидимия свят около тези нежелани хора. Той наблюдава деца в мизерстващи условия; запечатва бягството на момиче сред наркотиците и алкохола; показва как децата бягат от войната без надежда освен да избягат далеч от звуците й; оцелявайки при опожаряване на индиански села или търсейки спасение сред убити животни във вече мъртва гора…

Надеждата остава - свят, където всеки ще бъде видим със собственото си име: имена на герои, градове и реки са записани και обичани между страниците...

„Картините нямат способността да възвръщат времето… Те просто фиксират мигове – лица с бръчки или линии по кожата… Ръце понякога красиви или обикновени… Само аз ли оставам свидетелствуващ? И кой би прочел моя спомен?“ завършват размислите си Льо Клезио.