До капилярите на любовта

**ДОМ НА СПОМЕНИ**

Навън времето е студено и сурово, но палтото на татко носи в себе си няколко камъчета от огърлицата на мама, малки снимки на баба и дядо, както и една голяма цветна фотография на чичо с неговото семейство. В него се съхраняват шегите на брат ми, а по джобовете му откритият свят играе с камиончетата на моето дете и племенниците ми. Също така станах груба и студена. Старото палто ме научи как да запазвам пространство за спомени. През хастара проблясва светлина, която достига до капилярите на любовта.

**СРЕЩИ**

Улицата потъва в сън под нашите стъпки.

Сградите са покрити със сняг от студа.

Подредени като дни,

оставили следа зад нас.

Десетки, стотици или може би хиляди –

не смея да ги преброя.

Кой ни изпраща срещите?

Този ли, който обича

бедните, болните и самотните,

птиците и техните гнезда?

Или онзи, който разпилява съдбите ни

като парчета от пъзел?

Вечерта е тиха; единствено релсите на метрото

тракат в многобройни посоки

из огромния град.

Търсят нас - вас - тях.

Ние сме тук заедно. Тишината остава.