Жеравите отлитат на юг

„Завладяваща история за тихата жестокост, присъща на любовта. Книга за спомените, разделите и връзките между бащи и синове, както и тези между бащи и кучета. Лична разказваческа нишка за всеки, който е бил принуден да се сбогува с родител...“
Фредрик Бакман,
създател на световноизвестния роман „Човек на име Уве“

Времето на Бу постепенно изтича. И въпреки това именно времето остава едно от малкото неща, които той все още притежава. Безкрайни дни след дни, чиято тиха монотонност се нарушава единствено от посещенията на хората, които му помагат и внимателно записват как протича състоянието му.
За щастие, Бу има до себе си верния Сикстен като компания. Проблемът обаче е в синът му; техните отношения са сложни и той настоява кучето да бъде преместено другаде поради невъзможността на стареца да се грижи за него вече. Страхът от загубата на последната си дружина подтиква Бу към последна опитност за съпротива, но също така го кара да преосмисли своя живот – загубената любов към Фредерика и недостатъчният начин, по който е демонстрирал чувствата си през годините. Водеща го пък до примирение с тихата празнота след всичко.

Как може нещо толкова естествено като семейството да бъде толкова сложно?