Фердинандеум

Книгата представлява обширен разказ за процеса на модернизация в България между 1887 и 1912 година. Тези 25 години са период на относителен мир, с изключение на социалните конфликти. През това време страната преминава от статуса си на османска провинция към позицията на европейска държава.

Тази трансформация е резултат от значително национално усилие, особено сред елита, насочено към интеграция с Европа, водено от българския владетел - княз Фердинанд I, който по-късно става цар.

Книгата се фокусира върху неговото участие в този важен исторически напредък. Според професор Стоянович тя е кулминацията на дългогодишната му работа и изследвания, които преди това са били публикувани в отделни малки томчета; настоящият труд служи като завършек на тези усилия.