Голямата странна градина

Във всяко дете се крие един възрастен, а в всеки възрастен продължава да живее едно дете. Затова „Голямата странна градина“ е приказка както за деца, така и за възрастни.

Тази книга написах преди петдесет години – толкова време мина, откакто бях съвсем различен човек, живеех в чуждо тяло и водех живот на друг. Тогава бях млад, безгрижен и красив; вече имах две издадени книги. Четях Достоевски и философията, която не разбирах напълно. Обичах да размишлявам върху смъртта с усещането, че никога няма да ме споходи. Бях изпълнен с вдъхновение от думите; те ми носеха радост и страдание одновременно – будех се нощем от тяхната сила и си приготвях горчиво кафе, за да пиша.

Точно тогава на света се появи моята първородна дъщеря Неда. Името ѝ избрахме защото съдържа „не“ и „да“, символизирайки каква трябва да бъде истинската жена - между тези два полюса. Възмутително щастлив от това събитие реших да благодаря на съдбата като напиша приказката "за деца и възрастни", посветена на Неда – именно „Голямата странна градина“. Наскоро попаднах на тази малка книжка докато преглеждах библиотеката у дома. Прочитайки я отново усетих смесица от радост и тъга по миналото ми; осъзнах колко много е натрупано в живота ми - светлина срещу мрак - а сега гледам зад оградата към края на своя път.

Пред вас е “Голямата странна градина”... добре дошли в този свят! Добре дошли обратно при мен такъв, какъвто бях!

Владимир Зарев

„Околко е малка тази градина – сто крачки напред-назад, наляво-надясно… Светът обаче не може да бъде толкова тесен; къде тогава ще растат децата?“
Неда вътрешно бе решила утре непременно да излезе навън и намери своя Път.
Из “Голямата странна градина”