Време за преструвки

Жоао Пинто Коелю е португалски автор, изследовател на Холокоста, архитект и преподавател. През октомври 2017 г. той получава литературната награда LeYa за романа си „Лудите от улица „Мазур“. Същата награда му е присъдена и за неговия дебютен роман „Попитайте Сара Грос“, публикуван през 2015 г., а третата му книга – „Време за преструвки“, е номинирана за Европейската литературна награда през 2021 година.

Действието се развива в Тоскана, Италия, през 1937 година.

Крепостният град Питилияно изглежда като орлово гнездо на скалист връх. Въпреки множеството тунели и катакомби под него, града не може да прикрие тъмните тайни на повърхността. В дълбините на крепостните стени Анина Бемпорад, млада еврека с бунтовен дух, напуска детството си след звуците на изстрели посред нощ. Макар трагедията да я преследва, тя остава решена да следва смелите си мечти - било то с Козимо – момчето готово да рискува живота си за нея; Алесия – ексцентричната приятелка в търсене на своя път или загадъчния Пепино, който организира театрални спектакли от отпадъчни материали и й помага в най-трудните моменти.
Ако красотата на младата жена предизвиква страст и омраза у околните, никой не предполага какви безумства могат да произтекат от това... За Анина остават само желанието за възмездие и способностите й да се маскира в един обърнат свят - Италия при Мусолини с расови закони против евреите и идването на нацистките сили.
„Време за преструвки“ е написан със завидно въображение и добре документиран подход; романът предлага история с рядкото качество едновременно да бъде непредвидима и правдоподобна. Още една впечатляваща творба от Жоао Пинто Коелю.

„Разказ от тосканския Йерусалим относно храбростта на една млада еврека по време на критичен период - история която показва силата на женския дух и непрестанното желание за мъст.“

„Червената рокля , с която Анина привлича вниманието у съгражданите си символизира нейното непокорство и кураж; древният град Питиляно със своите етруските тунели предоставя величествен фон към бурния живот.“
Рада Ганкова