Медийна грамотност в началното училище. Теория и педагогика

През 2020 година пандемията от коронавирус изправи образователната система пред сериозно предизвикателство. Училищата бяха затворени и децата, както и учениците, трябваше спешно да преминат към дистанционно обучение чрез различни медийни платформи. Поради необходимостта от виртуално учене, малките ученици започнаха да прекарват по 4 до 5 часа на ден пред компютри и дигитални устройства, без да разполагат с нужните умения за работа с тези медии и информацията, получена чрез тях.

Това подчертава все по-належащата нужда от изграждане на медийна грамотност у учениците още в началния етап на основното образование. Книгата представя авторски модел за развиване на основна медийна грамотност при деца в класове 1-4 чрез извънкласни дейности. Създадена е учебна програма включваща упражнения, задачи и игри с приложение на медиите. Това е първото цялостно проучване по темата в България, проведено след задълбочен теоретичен анализ и тествано в реална учебна среда.

Изданието е насочено към преподаватели, студенти, експерти в областта на образованието и медиите, както и всички заинтересовани от подобни въпроси. В него са разгледани научните концепции относно медийната култура наред със съвременната нормативна база свързана с ключови компетенции във връзка с медийната грамотност през начален образователен период у нас според европейската политика за образование. Анализиран е глобалният опит за развитие на медийната грамотност сред ученици между 7-11 години и възможностите предоставяни от формалното или неформалното образование.

Разработен е теоретичен модел за формиране на тази грамотност като са предложени пет иновативни подхода за обучение посредством извънкласни занимания. Изготвен e диагностичeн инструментариум предназначен да измерва нивото на медийна грамотност при младите учащи се.

Предложеният модел позволява постигане на базово ниво в образованието по отношение на медиите у детето. Дете със завишена медицинска грамотност може успешно да интерпретира информация от различни източници, адекватно разбирайки съдържанието им; самоинициативно създава свои собствени произведения; развива критичното си мислене.

В рамките на изследването са обхванати общо 161 ученика от трети и четвърти клас ,113 родители чии деца учат в началния стадий о образованието а също така 109 начинаещи преподаватели . Експерименталната база обхваща девет училища в община Велико Търново ,както Българско неделно училище „Българче“ намиращо се град Неапол ,Италия .