Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

Всички книги, които можете да видите на тези страници, са открити в две малки частни библиотеки – една в Кърджали и друга в Асеновград. Въпреки че тиражите им са значителни, произведенията от третата четвърт на XX век, типични за това време, бавно изчезват от нашите рафтове. Ръчно написаните заглавия и съпътстващите ги илюстрации представляват безценна част от културното наследство. Те образуват важен елемент от националната ни идентичност с уникален стил на кирилица, характерен само за България. Макар че не претендираме за пълнота, колекцията от корици, суперобложки, гръбчета и титулни листове в тази книга представлява истинска находка за графичните дизайнери и редакторите.

— Райчо Станев

Подредени или не.

Гръбчетата им.

Така изглеждат най-красиво – наредени един до друг.

Някой преди теб е запълвал тези рафтове с книги.

В миналото такава колекция се демонстрираше с гордост. Хвалиш се случайно. В времена без Ютюб и Нетфликс или дори целодневна телевизия.

Дали някой оценява сега тази красота?... Какво всъщност тя ни носи?

Тя е силна традиция - опора за нас.

Да ти вдъхне кураж да забавиш темпото и да потърсиш себе си.

— Петя Запренова

Борис Ангелушев несъмнено е явление в света на изкуството у нас. Той определя нова посока в шрифтовата култура у нас. Пренасяйки европейски достижения във визуалната графика, той успява да ги адаптира по начин, който никой преди него (или след него) не е постигнал толкова успешно по български начин.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

В творчеството на Александър Поплилов няма място за случайности; всеки детайл внимателно обмислен притежава послание — било то текстово или визуално — което действа директно или подсъзнателно. Борис Ангелушев полага основния камък; Александър Поплилов развива средата му нататък напред. Заедно те оформят съвременната шрифтова култура в България.

— Д-р Георги Павлов, НХА