Умопомрачения

Книгата носи заглавие "Умопомрачения", в множествено число. Използването на тази форма не е проблематично и дори не би трябвало да предизвиква безпокойство, особено когато става въпрос за любовни умопомрачения. Мъжът и жената сякаш преминават през различни видове умопомрачения; формата в множествено число изглежда по-подходяща от единственото число. В следващите два разказа обаче ще се разгледа истинското умопомрачение, което сериозните речници описват като "загуба на здрав разум."

Според автора, произведението "Умопомрачения" (1925) представлява важно творение от т.нар. "клинична част" на неговата библиография, където ясно се чуват отраженията от личните кризи на писателя, причинени от неврастеничността му - неизменна спътница през живота му. Двата разказа включени в книгата: "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма", изследват границите между лудостта и езика чрез две истории с обикновени персонажи и минималистичен стил. Хуморът и страданието тук съществуват в синергия, а теми като отчуждение, загуба на смисъла и опити за възстановяването му са основополагающи мотиви. Читателят получава достъп до свят, който е поставен на несигурната граница между лудите и нормалните.

Андре Байон (1875-1932) е един от най-екстравагантните, остроумни и чувствителни автори във франкофонската литература, известен както във Франция така и в Белгия със своя оригинален стил благодарение на автобиографичния характер на творбите си като "Историята на една Мария" (1921), "Един така обикновен човек" (1925) και “Ухолезата от Люксембург” (1928), които са познати даже сред българските читатели. Той е считан за предшественик на екзистенциализма , докато сюрреалистите виждат у него сродник по дух.