Корените на небето

Романът е издаден през октомври 1956 г. и същата година получава престижната награда "Гонкур". Често се описва като „екологичен”, но по времето на неговото публикуване, голямата част от обществото не проявява интерес към опазването на природата, а малцина разбират значението на термина „екология”.

„Смятам, че той беше човек, който в самотата си бе достигнал до места далеч отвъд останалите - истински подвиг всъщност, тъй като когато става въпрос за рекорди в самотията, всеки от нас носи шампионско сърце.”

Тези думи относно главния герой Морел обобщават съдбите на всички други пътници в сюжета на романа. Техните истории се пресичат в централната част на Френска Екваториална Африка през началото на 50-те години на XX век. В творбата оживяват множество запомнящи се персонажи, родени от въображението на Ромен Гари; те водят спорове относно корените си – така многобройни и разнообразни по красота и форма – с някои дълбоко вплетени в човешката душа.

„В 'Корените на небето' отправих остър протест срещу масовото избиване на слоновете и против ловците... Темата беше свързана основно със защитата на околната среда - тоест нашата свобода.”

– Ромен Гари