Дървената народна къща (трето преработено и допълнено издание)

Научните изследвания и публикации относно националното архитектурно наследство винаги са представлявали предизвикателство както за специалистите, така и за любопитството на широката аудитория. В момента българското общество проявява значителен интерес към нашата история. Грижите за нейното изучаване и опознаване на миналото се увеличават.

Дървената народна къща, която до този момент е била пренебрегвана в научната литература, служи като ценен ресурс не само за разбирането на древната ни история, архитектура и строителни практики, но също така предоставя информация за ежедневието, културата и художествените традиции на българския народ. Често дървените къщи се смесват с тези от дървено-паянтова конструкция. Поради това е важно да уточним какво точно означава понятието "дървена къща". Настоящото изследване разглежда типичната къща, при която жилищният сектор е построен единствено от дърво – подовете, стените, таваните и покривът са изградени от греди и дъски. Когато сградата има два етажа, основите или част от приземието могат да бъдат каменни; обаче этажът с активния живот – спални помещенията, кухни и чардаци – остава изцяло дървен. Ако в приземието има стаи за живеене те също трябва да са направени от дърво - вътрешността им често се обшива със шинди.

До момента проучванията на дървената къща са били извършвани в контекста на общото архитектурно-историческо развитие или по регионални типологични групи. Опитът да се анализира тази структура като самостоятелен аспект в архитектурното творчество оказа своето значение. Методологията при изследването на дървената къща във различните планински райони позволява открития относно специфичните характеристики на местния стил; едновременно с това тя помага да се формулират общи черти характерни за всички подобни конструкции. Оцелелите примери дават възможност да направим заключения относно най-древните форми на българските жилища тяхното историческо развитие и териториално разпространение.

Систематизирането на наличните образци през страната доведе до разработването на териториална та типологична систематика; а проучването по отношение развитието им като функционален дизайн показва напредък от простота към сложност спрямо социално-историческия контекст.

При анализа типологията включва оценка върху архитектурно-художествени принципи свързани с пространственото оформление интерьора насочвайки внимание към първоначалната форма с високи естетически качества чрез резба . Дървената народна къща представллява уникално явление у нас , което носейки традицията наложена още през ранните заселници преминава процес растеж достигащ онази завидна форма отличавайки я важна част история Българската Архитектура времева рамка Възраждане."