Чия е вината?

Младата Ана, която има идеалистичен поглед към живота и силно желание за духовно усъвършенстване, се омъжва по любов за княз Прозорски - стар приятел на семейството. Князът е заможен и имат здрави и красиви деца, но постепенно у Ана се натрупват разочарования и недоволство, докато ревността на съпруга й достига крайни размери.

Ако този текст беше написан от друг автор, читателят щеше да види само увлекателна история за любовта, страстите, ревността и разочарованията. Сюжетът привлича вниманието с психологически дълбоки герои и отличителен стил.

Но тази завладяваща „женска“ повест всъщност е творение на съпругата на Лев Толстой, което я прави много по-значима. Тя представлява смел отговор на София Андреевна спрямо публикуваната през 1891 г. „Кройцерова соната“, предизвикала голямо вълнение не само сред читателите, но и в душата на неговата жена. Многобройните автобиографични детайли в „Чия е вината?“ стават особено ясни днес благодарение на познанията ни относно сложната динамика в семейството на писателя.

С произведението си „Кройцерова соната“ Толстой успява да провокира обществени реакции с тезиса си, че всяка женитба води до нравствена гибел за партньорите; според него жените са даже по-виновни от мъжете. За София Андреевна появяването му носи драматично значение - тя възприема обвиненията срещу женската природа като личен удар върху себе си.

„...Усещах със сърцето си как тази повест е насочена против мен; тя ми нанесе болка моментално, унизи ме пред света и разрушила последната искра между нас,“ споделя София Андреевна. След продължителни терзания решава да напише своя собствена версия на историята - разглеждайки я през призмата на женската перспектива.