Година на Маймуната

Пътуване, почти религиозно аскетично в Годината на Маймуната, към един минал момент, който бързо се изплъзва. Това е година на загуби — както споменава Пати Смит: "първо почина Мохамед Али, след него Санди [Пърлман], Кастро и принцеса Лея, а също и майка ми." Тази книга звучи като прощаване, но всъщност представлява търсене. Търси преживяванията, местата и историите от въображението на писатели, за любимите хора... „Ето какво знам аз. Всички са мъртви – самият той е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мертва. Баща ми е мертв. Моят съпруг вече не е между нас. Котката ми също не живее вече. И кучето ми, което си отиде през 1957 г., все още не е сред живите. Въпреки това продължавам да вярвам, че скоро ще се случи нещо прекрасно – може би утре или в онова утре след много други утра.“

За авторката

Пати Смит e поетеса и музикантка с визуално изкуство в репертоара си. Придобива популярност през 70-те години благодарение на уникалната комбинация между поезия и рок музика. Издала е дванайсет албума; един от тях - Horses - получава признание от списание Rolling Stone като един от стоте най-добри музикални албума в историята на музиката. Освен това тя има девет книги зад гърба си; със своята творба „Просто деца“ (Just Kids) печели Националната награда за литература през 2010-а година.
През 2005 г., френското министерство на културата удостоява Пати Смит с титлата Командир на ордена за изкуство и литература във Франция; две години по-късно тя влиза в Залата на славата на рокендрола.