Мъжът с червеното палто

Можем да започнем с куршум и пушката, от която е произведен. Обикновено този метод е ефективен: според основно драматургично правило, ако в първото действие на сцената се появи пушка, то тя задължително ще бъде използвана до края на историята. Но коя точно е тази пушка и кой е куршумът? По онова време те са били многобройни.

Или можем да стартираме по един напълно обикновен начин – с палтото. Въпреки това не изглежда ли неправилно да започнем именно с него вместо с човека, който го носи? Именно заради това палто – или по-точно начина, по който е представено – запомняме този човек, ако изобщо си спомняме за него. Как би се чувствал той? Облекчен, радостен или може би малко засегнат? Зависи как интерпретираме характера му през призмата на времето.

Джулиан Барнс, лауреат на наградата „Букър“ и страстен почитател на френската култура, ни отвежда в Париж от края на XIX век, за да разгледа Бел Епок чрез живота на една забележителна фигура: д-р Самюел Поци.
През лятото на 1885 година в Лондон пристигат трима французи със стремежа да правят покупки „за духа и окото“. Един от тях е принц, другият граф, а третият – простосмъртен мъж с италианска фамилия: д-р Поци.
Самюел Поци притежава красота и харизма. Той работи като хирург и гинеколог; учен; колекционер; светски човек; донжуан и близък приятел на Сара Бернар. Освен това той фигурира в един от най-великолепните портрети създадени от Джон Сингър Сарджънт. Комплексните отношения в семейството му протичат срещу фона на разкошната эпоха изпълнена с удоволствията - но която постоянно демонстрира своята истерична нарцистичност и декадентство. Това е период белязан от жестоки предразсъдъци и яростен национализъм - нещо което твърде много наподобява нашето настояще.
„Мъжът с червеното палто“ представлява оригинален портрет както на героите така и злодеите от Бел Епок; включвайки нейния свят отпечатан върху писатели художници мислители... И животът на един човек изпреварил времето си.

Барнс пише стилно и увлекателно докато проучва събитията със въображението характерно за творец плюс скептицизма типичен за историка. Справя се блестящо!
„Ню Йорк Таймс“