История Славянобългарска. Зографска чернова от 1762 г.

„История славянобългарска“ играе ключова роля за българите и тяхната идентичност. В тази известна творба можем да усетим дълбочината и искреността на родолюбивото чувство на Паисий. Неговите думи са искрата, която запалва Българското възраждане, представлявайки мощен призив за гордост от нашето минало и страстно желание за свобода, което народът ни е очаквал през вековете.

В настоящата публикация текстът на „История славянобългарска“ е адаптиран до съвременния книжовен български език, основавайки се на Зографския ръкопис, който проф. Йордан Иванов публикува през 1914 г., както и по преводите от старобългарски език направени от акад. Петър Динеков през 1963 г. и проф. Божидар Райков през 1972 г. Зографската чернова, написана с ръката на Паисий Хилендарски, се намира в манастир „Св. Георги“ в Света гора. Тя беше открита през 1902 г. от изтъкнатия фолклорист Антон Попстоилов (1869 – 1928) сред славянските документи в библиотеката на манастира.