Докато лежах и умирах

„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от обширния романен цикъл на Уилям Фокнър, която досега не е била представена пред българската публика.

Четирите романа от златната ера на Фокнър – „Врява и безумство” (1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932) и „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) – са сред най-забележителните постижения в американската литература. Те утвърдиха позицията на Фокнър като един от великите имена в световната модерна класика.

„Докато лежах и умирах“ представлява епична трагикомедия, описваща деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из въображаемото пространство на Фокнър - Йокнапатофа. Семейство от беден стопанин на памукови ниви в изостаналия селски Юг тръгва да изпълни свещения завет, който смята за свой дълг към Бога и човечеството. След това те планират да се завърнат безопасно у дома. Но това пътуване се превръща в бурна одисея, изпълнена с борби срещу природните стихии, разкритията за хората около тях, непредвидимостите на живота и униженията по пътя.