Градът в алена пелерина

„Дъблин е неразривно свързан с Джойс, както Прага с Кафка, а оттук нататък Рио ще бъде неизменна част от името на Аслъ Ердоган...“

„Афтенпостен“

„Аслъ Ердоган е изключително чувствителен и проницателен писател, чиито романи представляват завършени произведения.“

Орхан Памук

Йозгюр живее в бедност и глад, почти на границата на психически срив. Единственото ѝ оръжие срещу Рио е да опише града, който ѝ е взел всичко. Докато четем откъси от нейния незавършен роман (както можете да се досетите, заглавието му е „Градът в алена пелерина“), той постепенно става "роман в романа", разкривайки личната история на Йозгюр.

В същото време разказвачът проследява един ден от живота на Йозгюр – денят, който се оказва последният за нея. Следвайки героинята си Йо през фавелите и ритуалите на Кандомбле, тя преминава през насилие и сексуалност по улиците към собствената си гибел. Разказвачът търси начин да намери мир със собствения живот като средство за катарзис. Двата паралелни сюжета започват да се преплитат – единият представя Рио като метафора за смъртта, докато другият показва живота в него.