Великият бог Пан

Човекът винаги е чувствал необходимост да нарече върховното зло, което се промъква в душата му. Той иска да му придаде форма и същност, които да разбира. Готов е да коленичи пред порока, представяйки си го с козите крака на Луцифер; готов е да призове злото чрез магия, чертаейки кръгове с кръв за Бафомет; способен е дори да жертва ближния си за собствено благо, като отрязва кървави сърца пред олтара на Апух; желае самият той да бъде обладан и потапя лицето си между гърдите на някоя сукуба; готов е да донесе гибел на враговете си, предоставяйки дъщерите си за невести на Ноденс.

Човекът неизменно стреми към това да види върховното зло със собствените си очи.
Готови ли сте за среща с бог Пан?

„Тази творба безмилостно преминава границата на ужаса за читателя. Колко много безсънни нощи ми донесе? Само Бог знае, но аз преживях поне няколко... Това определено е една от най-впечатляващите истории на ужасите изобщо. Вероятно най-добрата написана на английски език.“
Стивън Кинг

„Никой не може по-добре от мен да опише растящото напрежение и непоносимия страх във всеки един абзац.“
Х. Ф. Лъвкрафт

„Феноменален успех! Просто феноменален!“
Оскар Уайлд

„Концепцията за греха играе централна роля в произведенията на Макън. За него грехът представлява предимно доброволно нарушаване на божествените закони, а не просто зловещо състояние на душата. Оттук произтича самотността на неговите герои – те са подложени не толкова отвлечена идея за Злото, а именно чистото изкушение към него.“
Хорхе Луис Борхес