Стоянка Мутафова: Смях и сълзи

Все още продължавам да играя! Въпреки че е трудно да се движа по сцената. Всеки път си казвам, че е време да спра. Някога беше различно, съвсем различно! С всяко ново представление усещам как ставам все по-слаб и остарявам, но въпреки това продължавам да играя. Измислям нови неща за ролята си. А залата винаги е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три-четири пъти, даже млади зрители идват. Понякога ми става неудобно след представлението, когато дойдат при мен и целуват ръцете ми. Честно казано, не ми харесва много това; аплодисментите също не са моята слабост. Докато те ръкопляскат и викат, аз леко се отдръпвам назад. Но снощи наистина имаше бурен успех! Разбира се приятно е да знаеш, че хората те ценят. Най-много обаче ме радва комплимент от човек, когото уважавам истински. Още изпитвам трепет при спомена за срещата ми с Марк Захаров – излизах от МХАТ и насреща видях един красив мъж: строен и стилен.

- Играли сте Анну Андреевну?

- Да.

Той се наведе към мен, целуна ръката ми и ме погледна с възхищение.

- А вие кой сте?

- Аз съм Марк Захаров.

И така започнахме – той целуваше моята ръка както аз неговата; двамата просто кланяхме един на друг! Това ще остане завинаги в паметта ми като най-великият комплимент – самият Марк Захаров да ти отдаде почит!
Стоянка Мутафова