Разбойниците

„Разбойниците” представлява продължение на изследванията, започнати от автора в „Последните войводи”. Този път той се фокусира върху две разбойнически чети от 80-те години на ХІХ век и още две, действащи през 20-те години на ХХ век.

Братя Николови са известни сред специалистите като първите магистрални бандити в България. Те дълго време тероризират пътниците в Стара планина и Рила, но придобиват особена слава след отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода оперира в гористите райони около Тетевен и Луковит, както и в Копривщица и Врачанско. За да се справят с него, властите изпращат 2500 планинци, които смятат за негови укриватели.

И Братята Николови, и Яко войвода стават причина Стамболов да предложи законопроект за ликвидиране на разбойниците в Народното събрание.

Дойно Белев е активен между 1908 и 1924 година във Софийско, Ботевградско, Луковитско и Врачанско. Неговият обир на мина „Плакалница” е легендарен случай, който надминава всяка холивудска измислица. Особено популярност добива след инцидента през 1923 година при срещата си с цар Борис ІІІ в Арабаконак – вместо да го ограби, му отдава чест.

Алтъндишлишлията грабителствува Ивайловградско от 1922 до 1927 година. Изключително образован за времето си човек - хитър и жесток: убива два малки пастири за десетина глави едър рогат добитък. Само паричната стойност на плячката му възлиза приблизително на 1.5 милиона лева.

Книгата черпи информация от архивни документи, спомени на съвременници и статии от пресата по онова време. Чрез нея са запълнени много празноти относно биографиите на тези воеводи; проучени са данни за всички техни обири а множество твърдения от жълтата преса са опровергани.