Ние, удавниците

„Това е роман за морето, написан почти в съавторство с велики писатели от деветнадесети век като Конрад, Мелвил и Стивънсън. „Ние, удавниците“ е най-добрият роман, който съм прочел напоследък.“ — Aftenposten, Норвегия

Карстен Йенсен (1952) произлиза от Марстал на датския остров Ерьо. Баща му бил опитен моряк и капитан на товарно корабче, където Карстен получава първоначалните си уроци по навигация. За разлика от родителя си, той има страст към четенето и компенсира физическите си недостатъци със самостоятелни интелектуални занимания. След като завършва литературознание в Копенхагенския университет, започва работа в датския ежедневник „Политикен“, където бързо изгражда имиджа на социален анализатор с остро око за слабостите на управляващите.

Йенсен става известен през 90-те години с двата си пътеписа – „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), които описват неговите срещи с различни хора и култури до този момент затворени за външния свят – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. През 2006 година излиза дебютният му роман „Ние, удавниците“, преведен на 20 езика. Тази книга печели титлата най-добър датски роман за последните 25 години според анкета на датския вестник Юландс-Постен (2009).

Освен художествена литература Йенсен продължава да пише статии и есета по важни теми от съвременността – нападенията над Световния търговски център, терористичните актове в Париж и Копенхагена както и конфликта в Афганистан.

Карстен Йернсен е удостоено с наградата „Улоф Палме“ (2010) заради активната му борба в защита правата на слабите както у дома така и извън него; освещаван е също така с литературната награда именувана след Сьорент Гюлендал (2012).