Автобиография

Когато за пръв път съм се усмихнал в обятията на майка си, именно от този смях започва моето съществуване и аз тръгвам по своя житейски път; когато за първи път сянката на тревога е паднала върху челото ми в ръцете на майка ми, от тази грижа отново съм се родил и продължавам напред; а когато за първи път сълзите са изпълнили очите ми в нейни скути, пак чрез този плач идва новият ми живот и така поемам по свояя траектория. /Бранислав Нушич/