Епоха на революции Т.3 от История на англоезичните народи
Издателство: | Пергамент Прес |
Брой страници: | 400 |
Година на издаване: | 2017 |
Дата на издаване: | 2017-09-04 |
ISBN: | 9789546410979 |
SKU: | 55324820015 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 509 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 22 лв. |
Третата част на литературния шедьовър на Уинстън Чърчил, озаглавена "История на англоезичните народи", разглежда периода на революции и тяхното дълбоко въздействие.
В "Епоха на революции" Чърчил представя своето виждане за един от най-критичните моменти в новата история, написан по време на Втората световна война. Този том пречупва емоциите и убежденията на един от великите английски лидери.
Разглежданият период – между 1688 и 1815 година – е белязан от три важни революции, които оказали силно влияние върху човечеството. Те избухнали в рамките само на век и довели до конфликти между британците и французите. Английската революция през 1688 г. свалила последния католически монарх от Британските острови и поставила страната в противоборство с Луи XIV, последният значим крал на Франция. Американската революция през 1775 г. разделила англоезичната общност; макар че различията им били очевидни, те все пак останали обединени около същия език, традиции и закони. През 1789 г., след насилие сравнимо с това при болшевишката революция през 1917 г., Франция провъзгласила пред цяла Европа принципите за равенство, свобода и права на човека. Под повърхността на тези политически смутове се развивали научни иновации и производствени промени, които положили основите за Индустриалната ера - времето, в което живеем днес. Религиозните разпри от Реформацията постепенно отслабвали... Идеята за религиозно единство в Европа била заменена с борби за национално разширение, като религията играела все по-малка роля.
Според „Ню Йорк Таймс“, малцина историци притежават стил толкова изискан както Чърчил — той съчетава класическо с романтично; педантичност със спонтанност; толерантност с лека нотка сарказъм; чувствителен към трагедията у хората но строг спрямо онези без добродетели.
Чърчил сам заявява: „Историята ще бъде благосклонна към мен, защото планирам да я напиша.”
.
.