Тайната на сталинските престъпления

През 1938 година Александър Орлов, генерал-майор от НКВД и главен съветник по контраразузнаването на испанското републиканско правителство, избягва със семейството си в Съединените щати. Той е най-високопоставеният служител на НКВД, който решава да се дистанцира от Сталиновия режим и единственият, който успява да оцелее. Защитата на живота му идва чрез писмо до Сталин, в което го предупреждава за намерението си да разкрие цялата своя агентура в Европа, ако бъде заплашен с ликвидация. През целия си живот Орлов не издава никого. В списание "Лайф" през 1953 г. са публикувани първите глави от неговата книга "Тайната на Сталинските престъпления", която бързо става бестселър и представлява унищожително обвинение срещу сталинизма много преди известния доклад на Хрушчов по време на ХХ конгрес.

Орлов за пръв път описва тайните механизми зад терора при Сталин и Голямата чистка насочена към съветския партиен и военен елит. Като един от високопрофилните служители във външното разузнаване той има директен достъп до Кремъл и ръководството на НКВД. Лично познава повечето подсъдими по така наречените "открити процеси", следи техните показания и присъства на разпити... Разкритията му представят картината на най-мащабния политически заговор през XX век с аналитичната хладнокръвност на разузнавач и идеалистическата страст у човек, чийто надежди са били разрушени.