Пътеводител на дивите места

Изборът на авторите е изцяло личен и субективен, без каквато и да е систематика – нито географска, нито по райони или азбучен ред. Въпреки това, Оля Стоянова и Живко Джаков са посетили всички тези места с цел да създадат тази чудесна книга за нас.

Тези локации не са известни и не фигурират в официалните туристически ръководства; всъщност те почти „не съществуват“. Ние отдавна събираме диви места. Понякога ги откриваме интуитивно (например вярваме, че една река крие тайни нагоре по течението), друг път се опираме на картата или просто на късмета си, а трети път разчитаме на приятели, които споделят незабравими спирки по пътя.

Някои от тези места вече не са толкова диви – днес всеки знае за Иракли и няма смисъл да говорим за Самоводене, Татул или Перперикон. Дори Добърско стана толкова популярно, че попадна в списъка на Стоте национални туристически обекта. Целта ни определено не е да привлечем тълпи пред "Проходна" в Карлуково или Чекотинския манастир; хората, които могат истински да оценят красотата на подобни местности обикновено не образуват масови групи.

Нашият избор - дали трябва допълнително да подчертавам? - остава лично впечатление без ясна структура по география или алфавитен ред. Всички избрани места сме обходили: пътували сме на автостоп (успехите ни бяха много!), взимали сме стопаджии (смятаме за важно предаването между поколенията), лагерували сме навсякъде (понякога даже без палатка край шосето) и живяхме три години на връх Мургаш (по-точно един от нас работеше там). Носили сме деца на гърба си (заедно с проходилки и тежки раници с памперси и детски храни), лаптопи (предишната версия беше пишеща машина) фотоапарати, въжета и неизменимо мръсни дрехи за приключения в пещерите.

Но днес пак разглеждаме картата с готовност за нов дългий списък от места; уверявам ви ще ги проучим... Защото колекцията от диви места може да продължи цял живот. А самият живот вдъхновява написването на такива книги.