Лечителят на вяра

Въпреки че осъзнавах, че няма да се случи абсолютно нищо, тръгнах през двора към тях. Докато вървях, ме обзе странно и плахо усещане: сякаш целият физически свят – паветата, дърветата, небето и четирите страшни инструмента - по някакъв начин бяха загубили своята реалност и сега съществуваха само в нашето въображение. Единственото нещо, което оставаше истинско, бяхме ние заедно със сватбарите. Но това усещане отстъпи място на още по-силно впечатление: дори ние самите вече не изглеждахме като физическа реалност; съществувахме единствено като духове – изцяло благодарение на нуждата си един от друг.

Когато преминавах през двора към тях и им се представих, за първи път усетих простичкото и автентично чувство за завръщане у дома. В този момент вече не чувствах парализирания ужас; всичките тревожни мисли бяха притихнали.

И в крайна сметка реших да се откажа от предоставената ми възможност.