Калокаин

Ако извикам в средата на натоварена метростанция, когато навън са се събрали многобройни хора, или по време на празнично мероприятие с микрофон в ръка, моите звуци едва ли ще достигнат до ухото на повече от няколко души сред многомилионното население на света. Дори и те биха се загубили в шумотевицата. Аз съм просто малък елемент от системата – същество, лишено от истински живот... Но все пак: точно сега осъзнавам, че това не е напълно вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда – всичко изглежда лесно и спокойно. Все още дишам – независимо от всичките загуби – и знам, че това което представлявам може да тръгне нанякъде. Станах свидетел как властта на смъртта обхваща света все по-широко, но нима няма и властта на живота свои собствени кръгове? Макар да не успявам да ги видя?
Да, знам, вероятно всичко идва от действието на калокаина, но дали не би могло все пак да бъде истина?