Безплатното

Пиша тези редове на нетбук, който струва 250 долара – новата и бързоразвиваща се категория лаптопи. Операционната система, която използвам, е безплатният „Линукс“, но това не играе роля, тъй като не стартирам никакви програми освен безплатния браузър „Файъруфокс“. Вместо платения „Уърд“ от „Майкрософт“, предпочитам безплатния „Док“ на „Гугъл“. Това ми дава възможност да имам записките си навсякъде, където съм, без да трябва да се притеснявам за правене на копия, защото „Гугъл“ се грижи за това. Всичко останало, което ползвам на компютъра си - от електронна поща до публикации в "Туитър", също е безплатно. Дори интернет връзката е предоставена безплатно от кафенето, в което работя.

В същото време обаче "Гугъл" е една от най-печелившите компании в Америка; системата “Линукс” представлява индустрия с обем 30 милиарда долара; а кафенето очевидно едва успява да изкара достатъчно пари с такси от по 3 долара.

Това разкрива парадокса на безплатното – хората печелят значителни суми пари чрез предлагане на стоки и услуги почти напълно даром. Не всичко е напълно свободно, но много неща са достъпни при нулева цена. В резултат сме изградили икономика със стойности близки до тези в средноголямата страна. Как точно стана така и накъде ще ни заведе това?

Всичко започна с един недовършен момент от книгата "Дългата опашка"...
Крис Андерсън