Евангелие от Никола

Николай Заяков е вече 45 години активен в българската поезия и представлява уникално явление за Пловдив. Той е част от артистичната общност на града, но се отличава със своя собствен стил на живот и чувствителност.

Заяков получава наградата "Иван Николов" през 2008 г. за поетичния си сборник "Пастирът на звездите".

Роден е на 27 октомври 1940 г. в село Врабево, разположено в района на Троян, където завършва гимназията си. По-късно изучава българска филология в Софийския университет. Обаче истинските му учители са софийските кафенета и барове, където прекарва студентските си години сред творците от поколението на 60-те години. Дебютира с първата си книга през 1967 г., публикувана от пловдивското издателство “Христо Г. Данов”. Свързаността му с Пловдив включва неговите съвременници – поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и малко по-късно Иван Николов. Следват нови заглавия като “Съдба на цвете”, “Непреклонна възраст”, “Магазин за метафори”, “Свещ”, “Работни думи” и “Дневникът на г-н Самотен”. Тези произведения показват дълбоката обич на Заяков към словото. Освен това той е известен сред читателите си и като публицист.