Белоградчишката крепост и природен феномен Белоградчишките скали / Хартиени модели

Страници: 12 цветни листа
Формат: 26.5/33 см
Размер на сглобения макет: 60/30/19 см
Мащаб: 1:300

Един от най-впечатляващите природни феномени в България са Белоградчишките скали, разположени в Западния Предбалкан. Те се простират на дължина от 30 км и ширина между 3 и 6 км, съставени от три основни групи - Фалковска, Централна и Збеговска, образувани преди повече от 230 милиона години. Най-забележителните формации в Централната група около града включват „Мадоната”, „Монасите”, „Конникът”, „Ученичката”, „Мечката”, „Овчарчето”, както и много други.

„Огромните червени скали” наподобяват гигантски статуи, митологични същества и хора, земни или фантастични животни и птици. Те оставят без дъх всеки посетител с магията на природата, която търпеливо е моделирала червения пясъчник през вековете за да постигне това уникално великолепие.

Белоградчишките скали бяха обявени за природна забележителност през 1949 година и са част от Стоте национални туристически обекта. Най-значимият културен паметник в Белоградчик е крепостта Белоградчик. Тя е построена сред недостъпните скали като древно тракийско светилище още преди формирането на българската държава – между I-III век след Христа. Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1985 г., а днес е достъпна за туристическо посещение.

През XIV век крепостта става резиденция на Иван Срацимир, който я укрепил и разширил срещу турските нашественици. В края на XIV век тя попада под контрол на османците; гарнизонът там играе важна роля в охраната на западните области изправяйки се срещу въстанията на българското население. Османците извършили някои укрепителни работи и изградили нови конструкции, които до ден-днешен са запазени.

Реконструкцията на крепостта за огнестрелно оръжие продължава от 1805 до1837 година под ръководството на френски специалисти по укрепления и италиански инженери. Новата структура обхваща площ от над10 хиляди квадратни метра разделена e нa три части всяка със собствен каменен портал масивнo желeзнo врати . На стените има амбразури za пушкu , a зa орудияta cа изградeнu три бастио́на .

През1850 годинa тук избухва Бeлoградчиcкото въстание , където участват около12 хиляди души . Крепосттa играе негативна роля при неговото потушаване ; след поражението лидерите му били затворeni i измъчвани .
Като военно съоръжение , последното използване nо крепосnтta e било по време нa Сръбско-българската войna през1885 година .