Български вълшебни сакрални приказки

В книгата си Спас Мавров прави колобърски анализ на сакралните корени в няколко приказки, сред които: „Снежанка и седемте джуджета”, „Спящата красавица”, "Ян Бибиян", "Златното момиче" и др. Приказката е основно средство на българската колобърска традиция за предаване на нейните тайни екзотерично – за хората, докато езотеричното (тайното) се е предавало винаги само от посветен на посветен. Фолклорният сакрален разказ е разширена кодова информация за живота, работеща на подсъзнателно ниво в човека. Тъй като българите (душите на българите) идват от съзвездие “Еднорог” и са пратеници на Централното слънце (Танг-Ра), те вече са посветени души – служители и учители на нееволюиралите души от планетарните системи на Вселената. Затова те прилагат метода Приказка за кодиране на информация, която на ниво подсъзнание достига до ума и той си припомня знанието.