Децата на кактуса

Подобно на творбите си за възрастни, в "Децата на кактуса" Велизар Николов наблюдава света с тиха и деликатна проницателност, преобразявайки го в неочаквани и впечатляващи поетични изображения. Всъщност разделението на неговата поезия на "детска" и "възрастна" изглежда малко условно. Без излишно сантиментално отношение към младия читател, авторът изпълва стиховете си с тръпчива меланхолия, игрива ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" ни убеждава със своята привидна лекота, че в поезията няма ограничения относно възрастта; самородният поетичен образ е разбираем както за деца, така и за възрастни – нужно е само да се настроят рецепторите правилно.