Внимавай какво си пожелаваш

Внимавай какви желания отправяш, защото те могат да се сбъднат...

Хедър постоянно мечтае за различни неща, въпреки че с нейния късмет вероятно нито едно от тях няма да стане реалност. Желанията й варират от грандиозни - като мир в света или покана за участие във филм с Брад Пит - до малки ежедневни капризи, които дори не обмисля:
- "Да не бях пила толкова много текила."
- "Да не бях изпратила съобщение на бившия си гадже след два през нощта."
- "Да не бях изяла целия пакет шоколадови бисквити."
- "Искам винаги да има свободно място пред блока ми за паркиране."
- "Никога повече да не се налага да симулирам оргазъм."
- "Мъжете да имат предменструален синдром."
- "Да срещна мъж, който обича домакинската работа и е моногамен..."

Но един ден тя купува стрък пирен от циганка и всичките й лоши дни остават зад гърба ѝ. Намира красив американец, който реагира на обявата ѝ за съквартирант. Започва романтична връзка с Джеймс - идеалният мъж, който я засипва с цветя и смело признава любовта си.

Тези сбъднати желания ли са благословия или проклятие? Щастлив ли е човекът, когато получава всичко желано? И най-сетне – може ли любовната игра да продължава твърде дълго?

Не всяко желание е това, което действително ти трябва!

Отзивите за книгата:
"Александра Потър прави магии!" — Дейли Мирър
"Романът ще ви развесели и ще ви поднесе изненади." — ОК мегъзин
"Трогателна и забавна история за любовта." — Къмпъни мегъзин
"Емоционална и комична по много места; никога скучна." — Хийт мегъзин
"Секси написана и често безконтролно смешна." — Таймс

Интервю с Александра Потър:

– Какъв тип книги сте искали първоначално да пишете?
– Интересувах се от темата на хора в дългосрочни отношения, които внезапно осъзнават сутрин след години: „Аз вече не съм влюбена.“ Този момент ме интригуваше – какво правят тези хора? Остъпват назад или търсят нова връзка? На 33 години чувам от приятелите си колко трудно става пак да бъдеш необвързан след тридесетте или четиридесетте. Реших да опиша чувството при попадане в “Пустинята” – там просто няма кого да срещнеш.
Не желая ограничавам литературата само до определена възрастова група; майка ми например чете моите романи. Стремя се към различните перспективи относно любовта и партньорството.

– Вярвате ли все още жените търсят истинската любов?
– Разбира се! Но героините ми понякога откриват радостното усещане при самотността вместо нездравословната връзка.

– Как виждате динамиката около запознанствата днес?
– Да! Забелязвам как внимателно планираме кариерата си или инвестициите ни… но що се касае до любовните взаимоотношения сме склонни просто чакаме чудо. Защо подходът към намерението ни за намиране на партньор чрез агенция би бил проблемен?

(Следват лични разкази относно детските мечти).