Безсмъртие

Дамата, която наблюдавах, изглеждаше на около шейсет или шестдесет и пет години. Бях разположен на шезлонг до басейна в спортния клуб на последния етаж на модерен небостъргач с огромни прозорци, от които се откриваше гледка към целия Париж. Чаках професор Авенарий за разговори по различни теми. Докато той закъсняваше, погледът ми беше прикован към дамата – сама във водата до кръста си; тя не сваляше очите си от младия инструктор по плуване в анцуг, който й даваше указания. Слушайки го внимателно, тя опря ръце на ръба и започна да диша дълбоко и усърдно. Изражението ѝ предизвикваше асоциации с звук от стар парен локомотив (този идиличен звук вече е забравен и мога да го сравня само със звука на възрастна жена, издишвайки край басейна). Бях напълно завладян от ситуацията - комичността ѝ ме впечатляваше (инструкторът също я усещаше), но някой прекъсна вниманието ми с нещо казано. Когато реших пак да я наблюдавам малко след това, урокът приключи. Тя премина покрай басейна в бански костюм; когато се отдалечи достатъчно от инструктора, се обърна назад с усмивка и му махна приветливо. В този момент почувствах как сърцето ми се свива – усмивката и жестът бяха типични за млада жена! Ръкостискането ѝ носеше нежност като че ли хвърляла цветен балон на любим човек без особена причина. Жестовете запазиха чара си въпреки факта, че тялото ѝ вече нямаше предишната красота… Името Агнес внезапно изплува в ума ми - никога не бях срещал жена с такова име.

Романът представлява критика спрямо западноевропейската цивилизация през XX век според автора – период в който хората стават все по-повърхностни.
Основните персонажи са сестрите Агнес и Лаура както и Пол - съпругът на Агнес, който след смъртта ѝ ще избере Лаура за партньорка. Преди трагичната автомобилна катастрофа Агенс постепенно започнала да се дистанцира от света сякаш желае мястото ѝ да бъде заето другаде; след смъртта й точно това става със сестра ѝ.
Кундера акцентира върху контраста между истинския Аз и неговия образ - две основни части от индивидуалността ни. Докато Азът е смъртен , то образът може спокойно да живее извън времето . Авторът намира примери за стремеж към безсмъртие из европейската култура.
Човек лишеният желание за безсмъртие обръща внимание повече именно на собственото си изображение вместо реалния обект , защото образец станал много важен реалистично представяне . Затова понякога пренебрегваме уникалността си , равняйки се по модели или личности постигнали известност .
„Ние рядко разбираме какво провокира реакцията у другите относно нас ; нашият собствени имидж остава най-голямата загадка."
"Любовното чувство често ни подлудява чрез убеждението , че познаваме истински другия."
Ето още няколко мисли:
Самотата: приятно отсъствие на погледи.
Швейцария: песента птиците сред дърветата.
Брачно легло: невъзможността да спиш докато стоиш неподвижен .
Умора: тих мост между живота а края му .
Възбудата : краткосрочно спасение для тела
Извънбрачна любов : поставена тенджера над огън където страст кипне а капак танцува лудешки
Европа : величава музика наред homo sentimentalis близнак лежащ един до друг люлеещийся вместе
Музика: помпа зареждаща душу
Грозота : настроечная стихотворческая случайность
Хубавината : златната пропорция
Живот = преход през света носейки болките свой Аз
Существование = стана фонтан пускай вселенную теплый дождь
Целомъдрието е отказване самозабранено желания при което чувстваме неудобство притежаващи тях
Биография = серия значими моменти но кое действително има значение?
Казанова= утопична памет