Реймънд Чандлър: Пълна колекция разкази Т.1

В пет тома ИК "Унискорп" представя творчеството на световноизвестния автор Реймънд Чандлър, известен като бащата на Филип Марлоу, и предлага множество изненади.

Първият том включва разкази като: „Бей Сити блус“, „Удавницата“, „Убиец в дъжда“, „Нефритената огърлица“ и „Запознанство на Нун Стрий“. За почитателите на криминалната литература е предвиден непубликуван текст, в който Чандлър споделя своите размисли относно писането на детективски истории.

С времето някой запален читател може да реши да проучи архивите от евтини криминални списания, които бяха популярни през края на 20-те и началото на 30-те години. Този човек трябва да притежава остро аналитично мислене и наблюдателност. Много от тези некачествени издания вероятно вече са пожълтели с времето и никога не са се стремили към бъдещето. Нужно е значително внимание, за да се прецени стойността зад ярките корици и вулгарните заглавия; само така можем да видим истинската същност на жанра, която придава вкусът му даже когато изглежда претенциозен или изкуствен.

Чувам мнението си обаче – насилието не беше единствената причина за въздействието им. Не можеше да става дума нито за поетичност (която редакторите веднага биха премахнали), нито за оригиналност в сюжета или героите - повечето истории просто следват стандартни схеми с примитивни персонажи. Вероятният ключ тук бе атмосферата страхопочитание, която произведенията успяваха да предадат; техните герои живеят в хаотичен свят много преди атомната енергия действително да заплаши човечеството.

Законът там често бива манипулиран с цел печалба или власт, а улиците носят мрак повече от просто тъмното време навън. Криминалните разкази описват жестокост без цинизъм спрямо ефекта върху читателя; те опитват качествено впечатление чрез своя стил. Времевият контекст рядко оценява подобна работа точно тогава - критиците я осъзнават едва след нейното утвърждаване.

Основната емоционална основа при типичния криминален сюжет остава надеждата убийството да бъде разкрито и законът победителства; технически аспект пък акцентира върху важността именно финала над всичко останало във повествованието.
Развръзката оправдава всичките усилия до момента й! Обратно – историите от типа "Черната маска" поставят сценариума над самия сюжет; добрата история генерира интересни сцени сама по себе си дори ако краят липсва напълно.
Когато започнах работа в Холивуд, един особено интелигентен продуцент ми каза как превръщането на детективска история във филм няма смисъл защото главният момент идва твърде скоро – това обаче не беше вярно понеже той гледаше неправилния материал…