Лекции по история на Византия

**Въведение**

Нито едно общество не е проявявало такова внимание към собствената си историография, както средновековната Византия. Въпреки това, византийската история като част от човешката история остава сравнително нова и недостатъчно изследвана наука. Причините за това са многобройни. На първо място, трябва да се подчертае фактът, че Византия представляваше уникален свят със съвсем ограничени връзки с западното човечество, където интересът към знанията винаги е бил по-силен. Религиозните възприятия също допринесоха за общото пренебрежение на Запада спрямо Източна Византия. Разделението в църквата доведе до пропаст, която трудно може да бъде преодоляна. През Средновековието византийските схизматици бяха обект на отвращение у западните католици; ако разгледате някои хроники от кръстоносните походи, ще забележите как към византийците се проявява презрение и ненавист – чувства почти идентични с тези срещу неверниците.

С настъпването на Ренесанса и освобождаването на западното общество от средновековния мрак неговият интерес бе насочен към класическата древност. Този период представяше един напълно различен свят в сравнение с предишния му опит - изпълнен с тъмнина и варварство. Напротив на ограничителността и невежеството от времето на средновековието, древността показваше общество основано на свобода в отношенията между хората; там светската цивилизация беше изградена върху оптимистично отношение към света, науките и изкуствата процъфтяваха без привилегии свързани с произход или родословие - ограничения които вече тежаха над душата на средновековния човек.

Знае се, че увлечението по класицизма продължава дори до наши дни, но то бе особено силно в миналото. Пред величието открито от Античния свят животът във Vизантия не можеше да предложи никаква значимост; защото за западняците търсещи исторически решения за съвременните си проблеми тук нямаше нищо полезно. Те виждаха обществото като носещо предразсъдъци подобни тези в Западното средновековие — едно общество което не отделяло специално място за знанието; най-вече живееще под деспотичен режим където църквата и християнството доминираха над умовете и потискаха волята така както ставаше навсякъде другаде в Западния свят.