Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър

След „Хазарски речник”, който е роман-речник, и „Пейзаж, рисуван с чай”, представляващ роман-кръстословица, сръбският автор Милорад Павич отново шокира читателите си с иновативен подход в жанра на романа. Произведението му „Вътрешната страна на вятъра” може да бъде описано като роман-клепсидра. То притежава две начални точки, а финалът му се намира в средата и трябва да бъде прочетен поне един път и половина. В основата на сюжета стои старата гръцка легенда за обречената любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. В творбата на Павич обаче Херо е представена чрез студентката по химия Херонея Букур от ХХ век, докато Леандър приема образа на строителния майстор Радача Чихорич от XVII-XVIII век. Както при легендата, така и в романа тяхното желание да съединят съдбите си остава неосъществено – водата ги разделя в митологията, а времето – във fiction-a. Независимо от това те все пак имат среща в централната част на произведението - сблъскват се именно в смъртта си.