На дива роза пъпки нежни

Тази публикация е посветена на 120-ата годишнина от рождението на поета.

Емануил Попдимитров (1885-1943) е един от изтъкнатите български поети, активен през първата половина на ХХ век и вдъхновяван от символизма, заедно с Лилиев, Траянов и Ясенов. В творчеството му любовта често носи трагичен оттенък, свързана с раздяла или смърт. Все пак не липсва и лъч надежда – чувството за свобода и полет благодарение на любовта присъства в неговите стихове. Поетът създава нежни и запомнящи се образи; сълзите на любимата му са като чисти перли, а отражението на лирическия герой може да се види в тях. Любовта представлява копнеж по слънце и светлина, но картините със сивота около брезите и плачещите облаци добавят тъга. Емануил Попдимитров е също майстор в писането на великолепни балади за невъзможната любов. Изданието съдържа известни, забравени и непубликувани стихотворения, които изграждат един поетичен свят изпълнен с красота и трагизъм, болка и топлота, както и извисяващи чувства.