Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Георги Владимиров анализира един ключов период за съдбата на българите - от VII до XI век, когато в рамките на Старата Велика България нашите прадеди по река Дунав и Волжката област започват да следват собствен исторически курс. Те основават две нови държавни образувания: Дунавска България и Волжка България. В духовния им свят се развиват процеси, които значително влияят на тяхната съдба.

Авторът уточнява, че българите не са номадски народ, а предимно уседнали; той подробно разглежда трудностите, с които се сблъскват след установяването си в новите територии. Анализира културното развитие в двете държави и взаимното влияние между двата клона на древнобългарската общност и местните етнически групи, както и как те оформят етническия облик на страните. Особено внимание заслужава решителният завой в историята на българите след приемането на нови религии: християнството от дунавските българи и исляма от волжките.

Георги Владимиров подчертава важността както на Дунавска България, така и на Волжка България за историческото развитие на народите в Европа.