Постмодерните дилеми на културата

Събраните в този сборник изследвания са резултат от усилията през последните години. Те не са написани с цел да образуват единна структура, но все пак ги свързва - надявам се - нещо по-дълбоко от времето на тяхното съществуване. Размислите, съдържащи се в тях, не следват линейна аргументация и не водят до окончателно заключение; вместо това те обикалят около няколко повтарящи се въпроси и изграждат позиция в дискусия с диагнозите и предложенията на споменатите автори - като Хусерл, Плеснер, Рорти, Бауман и Гелнер - която смятам за по-подходяща от останалите. Част от тези есета представляват опит за развитие на идеи и аргументи, които представих по-систематично в книгата си "Крахът на идеята за прогреса" (PIW, Варшава, 1991).

Всички текстове разглеждат съвременните изменения в културата. Въпреки че остава спорно дали става дума за преход към постмодерност или просто задълбочаване на модерността самата по себе си, е безспорно фактическото дълбочинно преобразяване към края на XX век. Един ключов процес сред тези промени беше падането на комунизма – момент който може да се интерпретира като затваряне на века малко преди неговия край според календара. Комунизмът тук е възприет като културен проект във връзка с модерността, основан върху специфични концепции за човека и обществото.

Разрушаването на политическия ред легитимиран от този проект бе значимо не само политически или икономически явление; то имаше дълбоки културни последствия както в страните под комунистическо управление така и отвъд техните граници. То коренно променяше политическата карта на Европа и влияеше интелектуално върху начина ни на мислене.

Много анализатори акцентираха например как крахът на комунизма реформира политическия живот Италия или Швеция; подобно влияние усети също Германия – страна със стратегическа роля в новата европейска архитектура след присъединяването й към бившата ГДР.

Историята очевидно продължава своя ход с ускорена динамика: докато първоначално падащият комунизъм изглеждаше автоматична победа за либералната демокрация и пазарната икономика, скоро стана ясно колко трудности предстоят при реализацията им.

Освен това крахът засили антикласистките настроения западния свят а конфликтите в Югославия показаха уязвимостта на цивилизацията спрямо варварството.

Има усещането че разпадът признакова финализиране е необосновано признание: много страни все още остават под影ито му — особено Китай.
След изборите в Русия списание „Икономист“ публикува заглавие напомнящо плакат нас филм ужасить – привидението завръща!

Полските социалдемократи успяха да осигурят популярност именно благодарение прагматизма си — избрани бяха точно защото изглеждаха делови а противниците им потънаха често метафизичен морализаторство скреплявайки проблеми правосъдие минало!

Тази ситуация допринася сама по себе си различия между сегашното полско общество всякакви традиционални структурирали институции което би довело до необходимост укрепване идентичност нова държава!

В заключение наблюдаваме общо тревожно несигурност а историческите трансформации дават повод света адаптиране непрекъснато изменение тласкайки многобройни конфликти поредица решения.
Зджислав Краснодембски