Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Слънцето светеше над леса,
а вятърът нежно разлюляваше клоните.
Сред плътната дъбрава се издигаше величествен бор.

Но какво ли падна от неговите клони?
Тежко тупна в тревата и събуди Ежко от сън.

- Виж ти! - каза Бодливко.
Изглежда, че идваш от далеч.
Такова люспесто покритие
притежава само рицар.

А Шишарко с поклон добави: "Бях на онзи клон. Аз съм просто обикновен." И мечтаех да бъда смел и славен рицар, но това не е възможно без крака и ръце – единствено с добро сърце може да стане работа."