Пич, къде ми е страната?

В момент, когато влиятелните фигури успяха да игнорират и потиснат масовото недоволство от войната в Ирак, един мъж стъпи на сцената по време на церемонията за наградите "Оскар" и пред милиарди зрители нарече главнокомандващия на американските въоръжени сили "фиктивен президент", който води срамна "фиктивна война". Месеци след това неговите думи станаха основната истина в Америка.

Майкъл Мур е считан за враг номер едно от привилегированите бели мъже по света. Той представлява кошмара за богаташи, психопати с оръжие и лъжливи политици. Вестник "Гардиън" го описва като "будилник", който е събудил човечеството от дълбокия му сън, както и като "ритник в задните части" на апатията. Сега Мур се завръща, готов да зададе тревожния въпрос: "Къде ми е страната?"

В тази книга Майкъл Мур има една основна цел - свалянето на управляващия режим. Целта на неговия гняв отново е човекът, който се промъкна в Белия дом благодарение на благосклонността на баща си и неговите партньори. Заглавието "Къде ми е страната?" може да се разглежда като продължение на успешната книга “Глупави бели мъже”, която оглавяваше класацията по продажби сред документални книги световно ниво. Никой не остава извън обсега на критиката му: корпоративни шефове, които са източили спестяванията на служителите си; законодатели, лишаващи ни от граждански свободи под претекста за “вътрешна сигурност”; дори консервативни роднини (които всеки познава), способстващи всяка година вечерята за Деня на благодарността да бъде опетнена с глупостите си.