Отмъщението се сервира студено

Life Style романи- те са смешно-тъжни, щураво-ексцентрични, носталгично-романтични, понякога драматични, разкрепостени и вироглави, пръкнали се от живота ни на бързи обороти. Те са последният писък в световната литература, те са новата мания - романи с характер.

Красивата Морган Нелсън преуспява като вицепрезидент на една от най-богатите корпорации. Дакота Кантрел е борсов дилър и знае какво да прави на Уолстрийт. Двете се разбили расовите прегради, притиснали са "клуба на момчетата" в ъгъла и са си изградили имена на примадони в големия нюйоркски бизнес. Но се появява Блейк Сейнт Джеймс, богат наследник на "старите пари", който ги застрашава.
Никакви компромиси. Никакви правила. Защото успехът наистина е...най-доброто отмъщение.

Вземате две жени, които имат да уреждат сметки, смесвате внимателно с висшето на Манхатън и сервирате изстудено. Получавате сладко-отровен роман за това как човек забогатява и се разплаща.



CHICK LIT - КРАТЪК КУРС ЗА НАЧИНАЕЩИ


ТЪЛКУВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО (СОБСТВЕНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ)

Chick lit - литературно явление, появило се в Англия в средата на 90-те години на миналия век, първоначално представлявано изцяло от жени писателки; впоследствие се превръща в литературно течение, което завладява както целия свят, така и някои мъже писатели, които се вписват в него с другата гледна точка. Измислено да иронизира "литературата на пиленцата" или на "мацките", неправилно появило се в някои български медии като "шик лит", chick lit е понятие, което в оригиналното си езиково съществуване е натоварено с много и противоречиви значения и не можем просто ей така да го преведем, без да покажем пристрастие, защото съгласете се, има известна разлика дали наричаш една жена "пиленце" или "маце". Иначе асоциацията с "шик"-а може и да свърши работа, защото при най-свободно тълкуване на тези романи могат да им се пришият всякакви характеристики, та защо не и малко арогантен шик. Но нашата цел в момента не е да се занимаваме с езикови бележки, така че нека да си говорим за chick lit-a на спокойствие, ползвайки го в оригинал.

МАЦКИТЕ ПРОСТО ИСКАТ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ

Това чудо невиждано го измислиха отракани, някои от тях доста образовани (за жалост на критиците им) британки. Исторически погледнато Хелън Филдинг не беше първата, но Дневникът на нейната Бриджет определено отприщи страстите (и продажбите) по неподражаем начин и придаде конкретна физиономия и известна доза писателска сериозност на тенденцията. Литературните сноби се почувстваха по английски засегнати, критиците алармираха за задаващата се опасност: "И така, в пастеленорозовия ъгъл са мацките писателки, онези младички романистки, които си спечелиха доста почитатели с приятните си историйки за несигурни момиченца, и които дефилират с мотото"Знаем, че това не е литература! Така, че 'що не ни застреляте!" В стоманеносивия ъгъл - са динозаврите, онези литературни академици и амбициозни претенденти за награди, които веднъж годишно изпълзяват от дупките си и заклеймяват "празноглавите" млади жени… А по средата е обърканият читател, който просто иска с нещо да си запълва времето сутрин в метрото…" Дейм Берил (на 67 г.) определи жанра като празно бръщолевене. Подкрепи я опасната Дорис Лесинг (на 82 г.), която попита защо трябва жените да пишат книги, които моментално се забравят. Но Джанет Уинтърсън, писателка и феминистка заяви пред Today, че макар и да е почитателка на висшето изкуство, не се притеснява въобще - нещо повече това забавление й харесва…и тя го обожава.
Медувременно течението напусна териториалните води на Обединеното кралство и мощно се понесе към Щатите, където по Източното крайбрежие го чакаха хем злобни писания от типа "Гид за brit chick lit", хем възторжени почитатели и издатели, готови да си развържат щедро кесиите за Сю Уелфеър ("Само десерти"), Лиза Джуъл ("Купонът на Ралф"), Вирджиния Блекбърн ("Блондинка с характер") и компания.Оттук нататък да се чуят американски гласове в джем сешъна chick lit като Крис Дайър ("Страсти на път"), Трейси Хауард и Данита Картър ("Отмъщението се сервира студено") не беше никак трудно. Първо, защото и американките имат какво да кажат, второ, поради традиционата склонност на Новия свят да прихваща европейската мода и трето - кога Америка ще пропусне печеливша ръка? Пък и Ню Йорк направо си плаче да бъде "обезсмъртен епично" в стил "Сексът и градът". Съкрушителният удар обаче нанесоха автори като Ник Хорнби и Тони Парсън, които изпълниха "мъжката партия" и с това определенията за женските измишльотини и надеждите за "краткотрайна мода" бяха взривени. Нещо повече - литературата на мацките не само са превърна в мания, но и продължава да се разклонява и да се рои, като разширява непрекъснато тематиката си и засилва, заложените си още в началото, утилитарни функции.

НЕЩО, ЗА КОЕТО КРИТИЦИТЕ НЕ СЕ УСЕТИХА

Абе, те въобще, втренчени в пъпа си, много неща проспаха. И най-важното от тях беше, че chick lit е нещо друго. Едно друго, което изостави или съзнателно принизи (пак да повторим - става въпрос за доста образовни авторки) литературните стойности за сметка на едно много мощно социално и културно внушение. То ясно експлоатира принципа за незабавното съчувствие, породено от четенето на книга за самите нас, писани от хора точно като нас. И точно това различава "литературата на мацките" от всички онези боклуци, с които човек може да си запълва времето в метрото." Тя е по-скоро като имагинерен самоучител. Тя се превърна в приятелски настроен пътеводител за поколението млади хора (не само жени!), които се чувстват изгубени в един динамичен и доста груб свят
Определяйки "литературата на мацките" като пухкави "намери своя мъж" романи, критиците всъщност дълбоко бъркат. Тези книги са обърнати към разочарованите, добре образовани жени с професии, които знаят, че в живота има и по-важни неща от това да си намериш мъж, и се борят да ги открият. Те имат преуспяващи кариери; приятни апартаменти, които илюстрират безсмислието на материалните неща; добри приятели, с които не могат да правят секс, и връзки със загубеняци, които има дават само секс. Смисълът на живота за тези жени не е да си намерят мъж, а по-скоро да намерят точния мъж и така да стигнат до собственото си Аз.
"Литуратурата на мацките" не е целеустремена, осъдителна или заплашителна. Ясно е защо знаменитости като Берил Бейнбридж и Дорис Лесинг гледната точка към живота и амбициите на младите жени им се струва доста депресивна, но тези романи са отражение на истинския живот и точно с това вдигнаха във въздуха кротката литература. Нещо повече - те не само описват, но и налагат стил на живот
Възможността за самоидентификация, а не "високото изкуство" е голямата сила на chick lit. Затова тези романи, родени от кризата на взаимоотношенията в съвременното общество, които се опитват да конструират с много голяма доза самоирония и остоумие модела на определен life style, не могат да бъдат атакувани с литературни аргументи. Защото, както се видя от световните дискусии по въпроса, много е несъстоятелно да обвиняваш някого, че не притежава нещо, което той предварително ти е казал, че няма амбициите да притежава.

Доротея Монова