Въведение в историята на автографирането

Средновековното изкуство често се възприема като анонимно и колективно, но това схващане е заблуждаващо. В действителност, анонимността не е истинска, тъй като Бог знае всичко скрито. Изследването на традицията на автографите разкрива индивидуалността в контекста на мистериалния акт в йерархичното художествено пространство - от очевидната триумфална присъствие в произведението до дискретното, почти незабележимо.

В настоящата книга изкуствоведът Зарко Ждраков предлага идентификация на авторския подпис като иконография, което служи за основа при проследяването на типологията през вековете. Той обобщава известни примери от историята и добавя нови, с цел да разшири концепцията за творческото присъствие в произведенията. Ждраков анализира идеално-поменалната среда около подписа във връзка с екзистенциалната идентичност на автора през времето и пространството. Подписването преобразува творбата в жив организъм – рожба със име.

Подписът включва както бащиното име, така и фамилията, докато самият акт допълва визията за света на идеите. Синергията между реалния и въображаемия свят се реализира чрез енергията от акта при мистичното единение между Твореца и неговия Първообраз. Автографът представлява финалния етап и конкретният аспект на тази дълбока връзка. В заключение Ждраков разглежда практиките по подписване в съвременното изкуство през XX век и установява паралели с традицията на автографите.

Темата представя нов подход към историографията не само у нас, тъй като широкоразпространено е мнението за анонимността сред майсторите от Средновековието... Това проучване запълва важна празнина в историческата ни, изкуствоведска и археологическа дисциплина."