На края на географията

Антониу Лобу Антунеш, португалски писател и психиатър (роден през 1942 г.), продължава да практикува професията си дори след значителния успех на първите си литературни произведения. Той е признат от критиците за един от най-влиятелните съвременни европейски автори. Неговото творчество включва над десет романа, сред които се открояват “Слонска памет”, “Смъртта на Карлос Гардел” и “Величието на Португалия”. Романът му "На края на географията" черпи вдъхновение от опитностите му в Ангола, където работи като лекар по време на войната в бившата португалска колония.

Ангола, която представлява крайна точка в географските представи с ужасите на абсурдната колониална война, е мястото, където Африка показва своята нечовешка красота и жестокост. Там се разиграват страдания както на белите жители, така и на чернокожите; там все още живее неизживеният кошмар на главния герой – той споделя историята си с жена, срещната случайно в бар в Лисабон. Спомените му за детството и семейството далеч зад граница, отношенията с женската половина и ненавистта към режима при Салазар са обединени в почти клинично описание на военния конфликт. Това впечатляващо монологично повествование използва изключително образен език и метафори. Не без причина романът често се сравнява с "Пътешествие до края на нощта" от Луи-Фердинан Селин; "На края на географията" е забележително произведение - едновременно трагедия, сатира и лирична епопея – определено един от най-значимите антивоенни романи през XX век.