Балканите: Съжителство на вековете

Заглавието на този текст беше "Балканите: предмодерност, модерност, постмодерност". Мен ме разколеба не само неговата тромавост, но и съмнението в академичната му точност.

Когато говорим за Балканите, опитът да подредим етапите на модерността в логически ред може да изглежда неприемливо. Множеството гледни точки относно балканското развитие по-често акцентира върху его несъответствия отколкото върху традиционна последователност. Балканската модерност често се възприема като незавършена или дори недостижима, а хронологията – като мозаика от времеви фрагменти, които се организират според случайните идеи на нечие параноично мислене. Един английски автор от началото на XX век блестящо синтезира тези възгледи с думите си: „Там вековете не следват един друг; те съществуват едновременно.“ (Brailsford 1906:1)

Опитът да подредя тази мозайка от времеви фрагменти в линейна последователност ми изглежда прекалено амбициозен и невъзможен. Затова структурата на текста ще се стреми да свърже хронологичния поток на балканската история с различните посоки, по които е протекла тяхната модернизация. Целта е да бъдат уловени както забавянията и ускоренията в развитието им, така и различията във времевите периоди, когато балканското време преминава не циклично, а линейно - т.е., освен съвместяването на вековете ще бъде проследена и тяхната последователност. Или както казва един по-късен автор: „Постоянният континуитет на дисконтинюитета.“ (Беренд цитирайки Никова...2003:230)

Материалът обхваща основно XIX и XX век със споменаване на ранни исторически периоди - произхода на балканските народности (както реалното знание така и митологичните интерпретации), средновековните държави в региона, Османското нашествие и живота през периода под властта на Османската и Хабсбургската империи. Основното внимание е насочено към процесите за формиране на национални идентичности чрез образуването на новосъздадени балкански държавици и проявленията им спрямо национализма. Аспектите около модернизацията са разгледани през призмата икономиката социалния живот и политическите структури.

Специален анекс разглежда факторите довели до разпада Югославия плюс очертания постюгославски контекст.

Разбираемо - поради „постоянния континюитет“ – строгата хронология не може изцяло да бъде спазвана. В повествованията за модерния или постмодерния период /доколкото въобще могат да бъдат разделяни/ присъстват моменти “обратно” към предмодерността показвайки естественото движение между различните времена при Балканските народности.
Евгения Иванова