Орденът на ясновидците

Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се открояваше срещу бледата светлина на изгрева, докато в цялата крепост огньовете, запалени от бездомниците, догаряха. Нощните жандарми се прибираха изморени след дълга смяна, изпълнена с гонения и тормоз. Тези от тях, които не бяха успели да задържат достатъчно хора, щяха да понесат гнева на началството си, но никой не бе успял да доближи Пейдж Махони.

В района около Личгейт три тела висяха на бесилките. Един бездомник крадеше връзките им за обувки под наблюдението на гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите край бреговете на Темза излизаха от каналите и ровеха пръсти в калта в опити да намерят нещо ценно, останало след отлива.

Хората с молби поглеждаха часовниците си и тръгваха към метрото с надеждата да получат някоя монета от все още сънените пътници. Последните купуваха кафе и взимаха сутрешния вестник от будките, като разглеждаха лицата по първата страница без истински да ги виждат. Дълбоко във финансовия център на града те носеха копринени вратовръзки като примки около шията си и печелиха нови монети за продължаване на цикъла.

И така бездомниците оставали все така лишени от домове, а телата продължавали своя танц - марионетки в ръцете на палача.