Ислямският екстремизъм. Анатомии

Екстремисткото ислямско възприятие за света е коренно различно и конфликтно с всяка друга представа, включително и с традиционното ислямско разбиране. То може да се опише като противоположност на всичко останало – не чрез търпимост, а чрез изключване; не посредством приемливост, а с абсолютен отказ; не като противоречие, а като интензивен конфликт; и не като шанс за развитие, а по-скоро като окончателна точка. В този контекст ислямският екстремизъм утвърдил своето уникално място в обществото именно благодарение на това, че се поставя извън всички други системи.

По тази логика самата тоталност на ислямския екстремизъм произвежда свои собствени отрицания. Тя не само провокира конфликти, но също така определя обратно отношение към себе си и формира отворена система за обединяване на противниците си. Независимо дали такова обединение е осъществено или не, ключовото е, че безкомпромисният характер на екстремизма насърчава създаването на условия за нови обединения – които преди са изглеждали невъзможни. Това касае не само координирането между организации, но най-вече свързаността между индивидуални личности. Хората започват да разбират необходимостта от надхвърляне на собствената индивидуализация в името на поддържането на обща система за взаимодействие – което неизменно ги позиционира в социалния контекст. Ясно е също така, че този процес влияе върху развитието в посока ислямския екстремизъм.